Църквата "Св.Архангел Михаил" в с.Медово е най-големият и най-старият божи храм на север от Чирпан, строен изцяло с доброволен труд и дарения през 1843г. (на 175г.). Била богато украсена с църковна утвар, огромни полилеи и много икони. Имало е витражи от цветно стъкло. Последният свещеник от сливенското село Стоил войвода оставил църковна библиотека с 1000 тома, от които почти нищо днес не е запазено. Изчезнал е и оригиналът на т.н „Рилска преправка” , препис на „История славянобългарска” от Паисий Рилски (медовецът Георги Епитов Инелски).
Тук се е крил Левски.
Сега е неизползваема и дори опасна.Вътре в нея всичко е потрошено,ограбено, покривът е изцяло рухнал.
Има свидетелства,че в църковния двор е имало и кладенец, но той все още не е намерен и възстановен.
В дворът на църквата са погребани първите възрожденци на Медово:
Поп Паун Христов (Христо Паунов- по сведения на общественика Пеньо Савов)
Никола Анастасов (Дядо Никола)
Поп Антон (Доньо).
Техните гробове бяха възстановени и се поддържат от Сдружение „За възраждане на с.Медово”.
Имаме легитимно църковно настоятелство с членове : Васил Стрелчев, Георги Пенев и Кольо Маринов
След дарителска кампания се снабдихме с Нотариален акт.
Обработваемите църковни земи (12дк) са дадени под аренда.
През 2016г. добротворци поставиха в двора голям християнски кръст и ни дариха икона, с което да сложим началото на възстановяването на църквата .
Осъществихме преписка с Института по паметници на културата София, които отговарят, че храмът е паметник на културата с местно значение (ДВ бр.20/1983г.)и че има проект за консервация и реставрация (1995г.), който може да стане основа за нов.
В момента сме в контакт със Старозагорската митрополия,за да потърсим начини за възстановяването на църквата или за построяването на параклис. Очакваме посещението на комисия от там, която да установи състоянието на храма и да предложи начини за действие.
Арх. Радослав Радев от гр.Чирпан ни дари проект за параклис и ни предложи съдействие ,след като получим разрешение за частична реставрация и възстановяване.
Църковно настоятелство към храм „Св.Архангел Михаил „с.Медово” разкри дарителска сметка. (снимка)
Спомени за църквата в с.Медово
“Черквата имаше двукрилни врати на запад. Отвън грамадни колони със сводест покрив. ОТ юг оградата(отвътре) още първите две години от строителството на храма са построени три одаи.На североизточния ъгъл има поставена плоча на Миньо Генев Биков (Пипев род), навремето дарил дворното място ,на което е построено първото светско училище и черквата. Трите гроба,от които два на двама от духовниците (Христо Паунов ) и Антон Илиев (поп Доньо) и третият в средата на Никола Анастасов-опълченец, те са по-навътре…”
(Писмо на Пеньо Савов до П.Видев)
Поява на църквата в Балджиларе
Независимо от тегобите при турския поробител по време на османското владичество,будните българи освен манастири,килийни училища,са разкривали и църковни храмове.Първият духовник на старо балджиларе Георги николов Епитов(Паисий Рилски) учил в Русия,занимавал се с търговия и като по-състоятелен,подпомагал младите балджиларски духовници поп Спас, поп Димо, поп Христо Паунов ,поп Минчо и поп Антон Илиев за застъпване на духовното учение и за построяване на свой духовен храм.Тези млади следовници на Георги Епитов изпълнявали с жар и ентусиазъм заръката на своя уучител ,организират местните хора,събират материали и средства и построяват една малка спретната черква,която откриват на 21 ноември 1843г. –деня на светеца Архангел Михаил ,коеето име тя приела и за свой патрон.Тя е била направена от дървен материал и покрита със слама. В нея ,освен местните балджиларци,са идвали и от околните села да се кръщават,,да се венчават . този интерес към църквата е голям ,особено по време на Коледните, Великденските и други бележити български празници.За направено то в балджиларе научава Пловдивската митрополия и тя изпраща своя заместник Йоникий да посети Балджиларе. Първенците и духовниците на селото с голяма радост посрещат Йоникий още пред Брезовските могили. Пристигайки в Балджирларе,Йоникий,осен че останал много впечатлен от направеното,благословил църковното и училищното настоятелства, в които влизали 12 видни балджиларци.Пловдивсакта митрополия възлага на йеромонах Йоникий да остане в помощ на балджиларските духовници.
Турците обаче не спели,те наблюдават ежедневно черквата,виждат,че в нея се събират много хора,същевременно узнават,че няма документ-разрешително за нейното строителство и подозират,че българите кроят нещо противтурската власт,така че един ден запалват черквата и тя изгаря до основи.
Местните духовници и общественици не остават със скръстени ръце.Те наново организират балджиларци.Дейно участие взема и Йоникий. Качен на кон,последван от местните хора с брадви и топори ,заминават за кориите и той е посочвал кое дърво да се отсече и да се откара на строежа за новата черква. Така през месец ноември 1848г. предприемчивите балджиларци събират парични средства и материали и построяват на същото място, от дялан камък и зидария, покрит с керемиди, нов духовен храм и оставят за патрон предишното име. Йоникий се заема с балджиларци и заградил черковния двор с двуметрови зидове като много други черкви и манастири.
В черковния двор изградили одаите (3 на брой), в една от които живял той , във втората-двете калугерки и в третата е преместено килийното училище по-късно (през 1873г.)
Турците не посмяли да посегнат на новата черква, защото в самата Турция подухнал друг вятър, вятърът на Великата Френска революция. Започнала ерата на реформите. Реформаторският акт от 1839г. давалправо ан всички националности да изповядват свободно своята религия.:Медовци вече си имали и документ за строителството на новата черква. Местната селска община начело с будният свещеник и учител Спас Иванов
Българите от старо Балджиларе заживели малко по-спокоен живот в духовната свера и се залавят да разпостраняват българската просвета и новобългарското образование. Същевременно много от по-будните българи от селото започнали да изкупуват от Сакърлийския(Марковския) и Хаджиоларския бейове имотите им и започват развиват земеделие,животновъдство, лозарство и други отрасли.
Медово се оформя като център-пазар и започнали да идват търговци от Чирпан, Ст.Загора, Казанлък, Габрово, Троян, Карлово и Калофер, когато отивали за байрямите в Одрин и Цариград.
Занаятчийството в селото е също добре застъпено от местни и придошли занаятчии.
Откриването на първото килийно училище през 1810г. и изградената църква издигат още повече авторитета на селото.
Годините ,през които Йоникий е бил в Медово са наситени и с борби най-вече между българската и гръцката църкви и с величавата народна борба за освобождение от турско иго.
Построен е новият просторен храм в селото.Духовниците отново се обръщат към по.заможните и към обикновените люде от селото кой с колкото може да окаже помощ за окончателното довършване и обзавеждане на новата черква..
Няма документи,от които да евидно колко са събраните средства,по всяка вероятност не са били малко,след като се обзавежда параклиса с резбовани платна.За подсилване на осветлението са поставени освен стенни лампи и три големи полилея от ковано желязо.Поредица свещници,също от ковано желязо,катедри,маси,столове, всичко, необходимо за провеждането на различни църковни ритуали..
Първите години при откриването на черквата са работили двама души, а именно поп Димо и поп Минчо. Третият, поп Спас Иванов , е обслужвал съседното село Марково. Около 6 г.(1860-1866г. ) поп Антон Илиев е попувал и учителствал в с.Чехларе.Завръща се в Медово и замества починалите трима други свещеници.След дълго боледуване почива и поп Христо Паунов.Поп Антон изцяло се отдава на черквата и работи за нея до края на живота си.Поп Доньо умира на 26 ноември1906г.Признателните селяни го погребват в двора на църквата
Първите духовници дадоха всичко от себе си за възраждането на селото.
Вратите на църковния храм са били отворени за богомолците до 9.септември 1944г. След тази дата местните ръководители не се интересуват от черквата,те решават да я напълнат с цимент и строителни материали.Други пък посягат на обзавеждането и . след като не се поддържа,църквата започва да се руши…
(Писмо на Пеньо Савов до П.Видев)
