Географски бележки
Село Медово, някогашното Банджиларе, е разположено в южните поли на Източна Средна гора (т. н.Сърнена гора).То отстои на 25 км северозападно от Чирпан, на 50 км североизточно от Пловдив и на около 50 км югозападно от Казанлък.
В административно отношение спада към Старозагорска област, община Бр.Даскалови. По територия граничи със с.Долно Ново Село, Горно Ново село,Славянин, Кольо Мариново, Верен, Православ, Марково от Старозагорска област и със с.Чехларе от Пловдивска област.
Селото е на 400 м. надморска височина. Намира се в малка долина, през която преминават водите на Медовската река и на Дола. Коритото на реката е каменисто, а на дола – песъкливо. Землището на селото от старо време изобилства с бистри и студени извори. Най-обилен извор е този на Голямата Меденица. Водите му са каптирани през 40-те г. на хх век и той водоснабдява селото с питейна вода. През лятото на 2007, г.,поради настъпилото безводие, бе включен допълнителен водоизточник.
Малко по-на север от Голямата Меденица, в местността Керечли бунар, има друг извор.Тук от незапомнени времена има чешма. Водите и са студени и приятни на вкус. В същата посока, в подножието на Каменната сватба, се намира чешмата в Тресков кладенец. В източния склон на Калето, на мястото на кладенчето, ловците от селото са построили чешма. В местността Чона баир също е построена чешма. Все в тази посока се намира чешмата в Батаклъка с три постоянно течащи чучура балканска вода. Тахталийската чешма също не пресъхва и през най-горещите летни дни. В тази долина на запад текат и водите на Стрелчевата чешма в Старите лозя, водите на извора на Батоя, на Стефчовската чешма в Мисилимските дерета, а на изток текат водите на Мавревата чешма, Малък Камен дол,Гърдиминчевата чешма в Новомахленския кайряк и др.През долината минават и водите на Долчината, Попминчевото дере, Бряговото дере, Джурнела, Малък и голям Камен дол, Паскоивановото дере, на което водите през лятото пресъхват. В миналото населението е вземало вода за пиене от кладенците по махалите. По-известни от тях са : Войнския кладенец, Бубала, Куката, Къневия кладенец, Золчевия, Бряговия, Пунчевколчевата чешма и др., където ставали срещи между младите.
В стари времена по-голямата част от землището на селото е било обрасло с вековни дървета, церови и липови гори. Останки от тези столетни дъбове и церове има и до днес в местността Егрекя, Поповгьол, Аламункория, Стамболкова корийка, Честата кория,Стоева кория и други места.Например дъба в местността Кокошата черква е 6-вековен, с диаметър 1,20 м и височина над 20 метра.До към 17 век Голямата Меденица е била обрасла със столетни липови дървета, в чиито хралупи са намирали добри условия за живот рояци пчелни семейства. В последствие нашествениците турци са унищожили тези липи, но наименованието Меденица е останало и до днес.
От тук идва и наименованието на селото-Медово, бившето Банджиларе. (Турската дума „бал”преведена на български означава „мед”). Медово носи името си от самородно развитото пчеларство през вековете.
Местността Меденица има типично южнославянско наименование, което говори, че през Средновековието селището е било населено от славяни.Старите хора разказват предания, че в тази местност е съществувало оброчище, където е ставало черкуване с мед, добит от пчелните рояци.
По-на север малка седловина разделя Голямата Меденица от хълма Малката Меденица, а на изток във вид на верига са разположени хълмовете: Сталева могила, Дългата могила, Габрака и Кухча. Тези хълмове са покрити с меше и габър.Зад тях се открива Къшлата могила,Каменната сватба, Kалето, Голямата могила (т.н.Чона кале). На запад от селото е започвала Горната кория, хълмът Моточиската могила, Пенчова корийка, Кряковска корийка, покрити с дъб. Те съществуват и до днес.
На югоизток извисява връх Чобан тепе.
Ливадите са естествени: Биково кладенче, Горно Банджиларе, Попстоиловия кладенец, Камен дол, Стрелчева чешма, Балийски, Четърлъка. Косенето им се извършвало два пъти през годината. Населението е засявало и люцерна. Понеже фуражът е бил недостатъчен за изхранването на голям брой добитък, рядко е имало стопанства с повече от четири вола или крави.
Горите са предимно широколистни :дъб, бук, габър, дрян и липа. Местности с естествени гори са: Шиклиците, Автепе, Тресков кладенец, Алана, Габрака, Кухча, Гайтанковска, Кряковска и Пенчова кория. Поотделно всяка една от тези гори не е била по-голяма от 7-8дк.
.
. С изключение на жилищата на десния сенчест бряг Дола, останалите имат югозападно изложение и се огряват през цялата година от слънцето. Най- напред започват да се построяват жилища в северния край на селото, където днес са къщите на Брягови, а по- късно то започва да расте на югоизток между реката и Дола. Дворовете намаляват размерите си, поради непрекъснатото деление на домакинствата. Големината им е около 0,5 до 1-2 дк. В централната част те са заградени със зидове от кирпич, граден с кал, покрити с керемиди, а по краищата- плетища с тръни. Старите къщи са строени далеч от улицата, в средата на двора, а новите- край улицата, с южно и югозападно изложение. Старият тип къщи са едноетажни с две стаи( къща и одая), хамбар, сайвана- одър.Стаите са на метър, метър и половина от земята.
Били са развити някои занаяти като шивачество, обущарство, бакалия, мелничарство, петмезачийство. Главният поминък на населението е земеделието и скотовъдството. По- плодородни са били местностите: Новините, Стойновския кладенец, Дългъна, Къшлата, Сталева могила. По-неплодородни са:(Х)Лъзгав камък, Саите, Димов кладенец, Моточийската могила, Батоя, Бикчийницата, Кухча, Тахталий, Паивите, Кайряка.
При земеделието е била въведена двуполната система, а най-недоходните земи са били оставяни за угар. Сеитбообращението е било следното: пшеница, ечемик, царевица, овес, угар.Оранта е извършвана с дървено рало, а по-късно се въвежда плугът, теглен от волове, крави, биволи, коне.
Тук лятото е горещо и сухо-сезон, през който стопаните жънат, косят.
Населението открай време е считало за начало на есента Чирпанския панаир (от 10 до 20 септември), а края и - към 21 ноември- Архангеловден. На този ден се е състоял и селският събор. През този период се извършва гроздобера, брането на царевица , сеченето на дърва. Тук зимата започва с резки промени, подобни на тези в планината. Най- студени са месеците декември и януари.Старите хора често споменават за Никулденските студове. За най- висока точка на зимата се счита Атанасовден. Според народното поверие за характера на предстоящата зима се съдело по следните белези: ако се забележи, че срещу Димитровден овцете лежат допрени една до друга- зимата ще е студена; ако далакът на закланите прасета е дълъг, зимата ще е дълга и др.
В миналото фолклорният празничен календар се спазвал от населението и се празнувало с изпълнението на редица обичаи.На 1 януари-Василевден-се правила във всяко домакинство баница с късмети от дрянови клонки. Тавата се завъртала на паралията и всеки си вземал по едно парче от баницата. На 19 януари следвал празника Водици, когато цялото село излизало до реката, църковният свещенослужител свети вода, ръси с нея хората за здраве и хвърля кръста във водата.Спущат се мъже във водата и който го улови, през деня ходи по къщите и проси с него.
На 20 януари следва празника Ивановден. На този ден се къпят именниците и след този празник започват сватбите. На 14 февруари населението празнува Трифоновден. На този ден мъжете ходят на лозята, подрязват ги, изсипват вино върху лозята и благослават .После започва почерпката-най-напред на лозята, а после в селото. На 24 февруари празнуват Власовден. На този празник цялата жива стока се изкарва накрая на селото и там я благословят, за да не бъде изядена от вълци, да не ловят болести и се пожелава тя да стане двойно повече. Има обичай на 1 март на ръцете да се слагат мартеници от бял и червен конец. Те се носят девет дни и после се слагат под камък. Там стоят да идването на лястовичките.
Щом видят първата лястовичка, камъкът се вдига, а ако отдолу има мравки, то в този дом ще се въдят овцете. През март са Заговезните. През това време ходят три дни преправени жители из селото-играят и пеят, веселят се, просят кой каквото им даде.След като заговеят, хората постят. През пости те не се карат, не се бият, не се лъжат, не се сгодяват, не правят сватби, не крадат.
На 1 април се лъже. През този месец е Благовещение. На 24 през нощта иманярите търсят съкровища.Те се изкачват на висока могила и оглеждат околността. Ако видят, че някъде свети огън, значи там има и пари. Щом пропея първи петли, от всяка къща излизат мъже, носят тенекии, по които чукат и викат:”Бягайте змии и гущери”. През април е Лазаровден. На този ден девойките от 10 до 15 години се пременуват, събират се на групи и ходят с песни във всяка къща. Пеят песни на дете, на мома, на булка, на мъж. Дават им подаръци, които взема девойката, избрана за водачка на групата. После берат цветя, ходят на реката, нареждат се на моста и пускат цветята във водата, като следят чие цвете е най- напред и предричат, че тази девойка ще има най-добър късмет. На Връбница се кършат клони от върбите и с тях се кичат вратите на домовете. На 6 май- Гергьовден- се главяват селските свинари, говедари, кравари, козари , биволари.Събират се селските чорбаджии, насядат и изслушват кой бедняк ще се съгласи да стане пастир за най-малко храна и него главяват. На този ден се задояват и овцете, коли се агне. Цялото село с печени агнета излизат на местността Кайряка и там се яде, пие, борят се борци, играят се хора. За пръв път започва да се дои и мляко, за да не пресъхват овцете през цялото лято. Добитъкът се изкарва на паша, хората се теглят на кантар и се люлеят на люлки, завързани на дърветата.
На 24 май е празникът на училището.Учебните занятия приключват .Провежда се т.н.” Утро”, на което децата рецитират пред родителите си стихотворения, пеят песни, раздават се ученическите свидетелства.
През месец юни е празникът Еньовден. Жените ходят за билки, вият ги на китки, вързват ги на оградите и чакат до сутринта да видят на коя жена китката е увехнала и казват, че тя първа ще почине.
На Петровден не се жъне.
На 28 август- Богородица-цялото население излиза в лозята и там откриват първото бране и ядене на грозде.
На 1 ноември-Димитровден-старите пастири получават възнагражденията си и се цанят нови.
На 21 ноември- Архангеловден-е съборът в с. Медово.
От 25 декември започва Коледа, на 26 декември се гостува на Христовци, на 27 декември е Стефановден, на 30- Антоновден, на 31 декември е „Атанас гелди, зима гетти” (Атанасовден).
Интересни са обичаите около сватбата: когато момъкът и момата се харесат, момъкът изпраща по свои роднини ”нишан „ на момата. Ако момата и родителите приемат нишана, момъкът изпраща своя леля, чина, сестра да отидат у момата и да получат устно съгласие, т.е момата „да даде дума”. Следващата стъпка е един от родителите на момчето да отиде у момата и се доуточняват подробностите за Малкия и за Големия годеж.
На Малкия годеж се ходи с бъклица. Родителите и момъкът носят вино и ракия. И двете страни сядат на ядене и пиене- „запив”. На трапезата се уговарят кога ще бъде Големият годеж(Малката сватба).Той става с музика, коли се овца. Прави се курбан. Канят се роднини и се дарува булката. Играят се хора и ръченици. Родителите от двете страни се уговарят кога да бъде сватбата. За времето от Големия годеж до сватбата годеницата носи на главата си венче от бяла изкуствена китка, за да не я закачат ергените. От годежа до сватбата родителите шият, тъкат и купуват дарове.
Обикновено сватбите стават след Ивановден. ”Калеската „ от страна на сгоденика и на сгоденицата става в четвъртък. В петък се главяват музикантите. Събират се съдове. Пече се много хляб. Коли се вол, коза, овца. В събота у сгоденика идва музика, започва сватбата. Идва бръснарят и бръсне сгоденика-това е „Бръснела”. Младежи и девойки играят хора около бръснаря и сгоденика. Играта продължава до първи петли. От къщата им хвърлят пуканки царевица, орехи, цигари.
У момичето пък се събират нейни дружки и правят „Засевки”. Те месят меденика, опичат го, слагат го в средата на стаята, хващат се на хоро и играят.
На сутринта сгоденикът с роднините си и сватбарите с музика отиват у момата. Тя го чака пременена, забулена с було и заобиколена от роднините си. Когато сватбарите влязат в двора, започват викове и гърмежи. Момъкът отива при годеницата си. Някои му правят шега- показват сестра и. Момъкът отвръща:” Не е тя!”. Показват друга мома. Той пак вика:”Не е тя!”. Показват му сгоденицата. ”Тя е !” И отива при нея. Тя тръгва с него. От двете им страни вървят-до сгоденика-девера, а до годеницата- зълвата. От къщата на момата до църквата свири музика, а момите и ергените играят ръченица. Зад тях вървят кумът, кумата, сватовете, роднините. В църквата става венчавката. След венчавката отиват у младоженеца. Пред вратата на къщата кумът спира младоженците и свекърът им обещава овце, кози, крави, ниви. Пред младоженците се простира платно, по което минава младата булка и влизат в къщи. Това минаване по платното се нарича „Промък”.
След като влезе в къщи, тя започва да сее брашно, а около нея пеят песен. След това дават на булката корито за пране, дърва за огън, игла и конец. След тоя обред булката излиза навън. Изнасят даровете и тя започва даруването. Най- напред дарува с риза свекъра и свекървата си. След това се нареждат близки и далечни роднини, които тя дарява и те нея даруват. По тоя начин булката събира дрехи и съдове. След това започват хората. Надвечер се канят с музика родителите на булката на вечеря, като на самата вечеря остават и близките на младоженеца. Те ядат, пият и играят.
След полунощ младите остават сами в стаята, застлана с козяка и чергата на булката. След няколко часа кумът почуква на вратата им. Булката му подава ризата и кумът я показва на гостите, за да видят, че има петна от кръв, които показват, че булката ката мома е честна. Ако по ризата няма кръв, младоженикът съобщава, че булката е излязла нечестна и още тогава я връщат на родителите и. Ако е честна, започват хора, песни, веселия, които продължават до сутринта. Сутринта се пие „сладка ракия”.
Булката носи булото си от неделя до четвъртък. В четвъртък идват у булката сестрите на младоженика, деверът, зълвата, кумът, побащима, и я отбулват. Обличат я в нейните си дрехи и я водят до кладенеца, до зимника, до свинарника и и казват къде какво да прави. Булката черпи с ракия, когото да срещне, а хората и дават пари, като тя им целува ръка. След десетина дни родителите и я канят на гости. Това се нарича „повратки.
След това започва обикновеното ежедневие на младото семейство. Булката започва да казва на свекъра си „тате”, а на свекървата- „мамо”, на братята на мъжа и(ако са по-големи)-„бате”, ако са по-малки-„драгинко”. На зълвите, ако са по-големи, булката казва „како”, ако са по- малки-„калино”. Според този сватбен обичай булката трябва да работи, да почита новото си семейство и да мълчи.
Първата рожба, ако е момче, се кръщава на името на свекъра, ако е момиче- на свекървата. За името свекърът дава нива, крава, овца, коза, внася му пари в банката.(По спомените на 84-годишната Гана Колева Минева от с. Медово)
По своята носия медовци спадат към чернодрешковците. Жените носят черен вълнен сукман, който сами са си кроили и шили. Сукманът е бил тесен и дълъг, отворен отпред, ” с пазувица”, без ръкави. Около пазвата и мишниците са украсявали с черен, син или червен гайтан, до който са нашивали ситни пулчета или сърмени жици. Под полата на сукмана са пришивали бяла платнена ивица, която опирала до земята. Жените са обували шарени вълнени чорапи и цървули. Те са препасвали кръста си с колани, нашарени със сърма, пулчета и мъниста. Отпред се закопчавали с чепрази.Зимно време са обличали дълги дрехи с ръкави, наричани забун. Сукманът се е носил до Освобождението на България от турска власт.
Гащите на мъжете са широки и също като на жените са направени от естествена черна вълна, тъкани диметно, а после валяни. Тях ги е шиел шивач-терзия. Мъжете са обували цървули на краката си и са навивали бели навуща, препасани с черни върви, наречени „кадънки”. Гащите им били обшити по ръбовете с гайтан. На кръста си мъжете са носили дълъг пояс, накрая с бели кенари и с ресни. Те са носили тъкана риза, нашарена с перца. Върху нея са обличали елек, отпред с триъгълни капаци, по които висят пискюли, синджирчета, часовник. Върху елека се носи долмата, изработена също както елека от шаек( аба). На главата си носели агнешки шапки с ниски страни. (По спомените на 95 годишния Кольо Георгиев от с. Медово)
Откритите експонати от сгради и крепости в землището на с. Медово не са изследвани, но по тях може да се направи извода, че в този район някога е имало 4-5 селища.
Околностите на селото са били обитавани от древните траки. Открити са находки от античността и Средновековието. На Меденица са намерени антични оброчни плочки с образа на тракийския конник Херос . Из местността Кайряците и до днес съществуват тракийски надгробни могили. Тракийски надгробни паметници са и Табанската могила, Рошавата могила и др. Предполага се, че всяка тракийска могила е била център на някой род. Към 5-6 век се настаняват тук и славяните: в землището на Медово е живяло племето РУПЦ.
През времето на Асеневци (Второто българско царство) землището е принадлежало на рода Радомировци.
През турско време тези земи стават спахалъци на Осман бей, който после ги разделя между своите синове. Първият овладява землището край с.Болярино-Бейкьол, вторият син Ибрахим – днешното Братя Даскалови- Бурнусус, третият-Малко Дряново-Хаджиоларе, а четвъртият син получил Коджабеглий.
На 3 км на северозапад, по посока местността Радомира и Старите лозя, са открити много строителни материали:кюпове(?). В местността Стрелчева чешма е намерена мрамарна плоча-30 на 40 см с релеф на жена с два жертвеника до краката и. Тя е вероятно изображение на гръцка богиня, понеже на долния край надписът е на гръцки език.Легендата предава, че на това място е имало голямо римско селище-Радомир.
По време на оран се откриват стари монети- древногръцки драхмеи, монети от времето на Филип и Александър Македонски, римски монети, средновековни византийски корубести монети „Костадинки” и др. медни и сребърни монети.
Друго селище е имало на 4-5 км северно от селото в местността Керечли бунар, където са намерени медни и сребърни пари от римско време.
Следи от селище има и в местността Гаев ръд, където са намерени златни монети”Костадинки”.
Голямо е било селището в Тахталий, на 2 км североизточно от селото. Следи от селище има около Дългата могила край Новомахленската река.
На 5-6 км от селото се намира Калето- висок хълм(около200-300м ) със стара , разрушена вече крепост, основите на която още личат. Вътрешната (?)стена е дебела 70-80 см и образува окръжност с диаметър 60м . В североизточната и част личат основите на 5 вътрешни сгради, където са останали следи от керемиди. Зад вътрешната (?)стена личи и друга вътрешна сграда с две врати от изток и запад.Стените на крепостта са градени с недялани камъни, споени с хоросан. Предполага се, че тази крепост е строена още през времето на Второто българско царство. Възможно е Калето да е и от римско време, изградено за борба срещу траките, които са нападали земите на римляните.
Недалеч е природният феномен „Вкаменената сватба”.