Медово през Възраждането
През тази епоха селото е било център на просветителска и революционна дейност. Тази народополезна дейност е неразривно свързана и с дейността на Георги Епитов Инелски, родоначалник на Стрелчевия род. В началото на 19 в. той идва от с. Стрелча в Медово и започва да се занимава с търговия, но не изпълнявал разпорежданията на Осман бей. Между него и бея започва конфликт и беят решава да премахне Георги. За да се предпази, през 1910г. Г. Инелски заминава за Бесарабия. Там престоява 4 г., след което се завръща в поробената си родина и се отправя към рилския манастир. Там работи под псевдонима Паисий Рилски. Като таксидиот на манастира, той обикаля из турската империя да събира помощи. След смъртта на Осман бей през 1826г., Паисий Рилски (Г. Инелски) се завръща в Медово като свещеник и учител.Георги Николаевич Епитов (Инелски) е първият учител в селото. С неговото идване с.медово става център, става седалище за кръщаване, венчаване и опяване на смъртните. Но най- голямата му заслуга е , че открива килийно училище в село Медово.
Бащината му къща се намирала там, където сега е дворът на Хр. Стрелчев. Тук той построява голяма стая, в която черкува и учи децата от селото на четмо и писмо.Учителствал е няколко години, но докога -не е известно. В „Летописната книга на училището”, водена тогава от учителят Миньо Попантов пише следното: ” Според сведенията на старите хора първата килия в селото ни е открита от Паисий.” Бащата на Миньо Попантов- свещеникът Антон Илиев, пише следното : ” Отец Паисий е родом от с.Банджиларе, от семейството на Инелските, чист православен българин. В буйната си младост ходил в Русия и оттам пренесъл той кръст седефлията, ходел в Рилския манастир, постригал се в монашески чин и се завърнал пак в родното си село Банджиларе, където отворил училище в 1810г.”
В” Рилската преправка на История славянобългарска” Боньо Ст. Ангелов допълня биографията на нашия герой със следните сведения : ” Преди да замине за Русия, той е бил бакалин в дюкяна на Таньо Терзията.Буден и буен българин, Паисий е бил преследван от беговете в с.Марково и бил принуден да избяга за спасение на живота си в Русия, а след това в Рилския манастир изучава черковнославянски език и овладява гръцкия език.”
По-нататък Боньо Ангелов продължава : ” Паисий Рилски е познат с още един ръкопис от 1917 г., който се намира в Окръжния музей в гр. Ст. Загора.Този ръкопис има 62 пагинирани листа , освен тях в началото има още 3 листа, а в края- още един лист. Книгата е хубаво подвързана с орнаментирана кожа.
Годината 1825, когато пише” Рилската преправка”, е последната вест за Паисий Рилски. Не знаем и дали той е написал други, освен посочените две книги. Може би заминава за Хасково с Рилския монах Агапий, където разгръщат широка просветна дейност.
„Рилската преправка „(написана от медовеца Паисий Рилски-Г.Инелски) е компилативно съчинение. В сравнение с „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, Преправката съдържа нови глави. Главната цел и на двете съчинения е да покажат славното минало на българския народ, разкрито чрез важни събития, дело но народа и на видни негови водачи. Всичко това укрепва българското самосъзнание и волята за свобода в условията на робството. За разлика от Паисий Хилендарски, Рилският монах не само съобщава, че е от” епархия Филипоградска”, но посочва и своето родно село- „родом болгарин от село Балджиларе”и споменава родителите си: „ сит Николаевич и Елисаветин”.
Читалище „Братство”, с устава на сопотското читалище и под същото име, основават през1837г. Сребрьо Пенев Стойновски и неговия ученик Иван Андонов. Включват се в дейността на читалището и свещеникът Йоаникий, както и поп Антон от Медово. В читалището се получават централи вестници и списания.
Нов тласък на просветното дело дава Йоникий от Сопот, който идва в селото през 1849 г. След 20 г. той полага основите на старото училище. Разкритото частно училище при Паисий Рилски се превръща в обществено при Йоникий, издържано и ръководено от общината. Децата се възпитават в критичност, разсъдливост и в съпротива срещу поробителя. Учителите са извършвали начално ограмотяване в четене и писане, което трае 3-4 години , като в последните две години учениците са усвоявали и елементарно смятане. Учениците били учени и на благонравие. Четенето се извършва от буквар, който е типографен. В началото му е имало изобразен кръст, а под него са били написани думите: ”Кръст, о Божи, помагай!” След азбуката имало думи за четене и на славянски език молитвите „Слава, тебе, боже”, „ Отче, наш” и благонравни изречения.
В това училище се учат поп Минчо, поп Димо( ученици на Паисий), Дончо Пунчев, Кольо Георгиев, Ив. Пуналски, Тодор Палето.Неговите най- добри ученици са :Сребрьо Стойновски, ЗахариЯгов, Въльо Стефов, Никола Анастасов, Георги Минчев( чичо на Георги Ив. Минчев- съратник на Вапцаров и един от шестимата разстреляни с него), Неделчо Палето, Иван Терзиев и др.
Продължители на просветното дело в с. Медово са: поп Димо, поп Спас от Хамзаларе. Поп Спас е първият общински учител и първият, който заменя килийното обучение с взаимноучителната метода. Общината му заплаща 500-600 гроша на година. При обучението учениците са сядали на земята, учили са по 5-6 месеца през годината. През зимата учели цял ден, а през лятото- до обед. След това отивали край реката за 2-3 часа, а след завръщането си са четели и пеели черковни текстове. На раздяла всеки ученик ( сред тях са Антон Илиев, Миньо Филипов) бил длъжен ” да се сбогува „ с учителя си, а след това да поздравява всеки срещнат възрастен човек.
КОГАТО ПРЕЗ 1843 ГОД.ЗАПОЧВА СТРОЕЖЪТ НА ЦЪРКВАТА, къщата, в която се помещавало училището и параклиса, били съборени. Училището е преместено в къщата на Кольо Сургуча.Тук то е просъществувало само една година, след което е преместено в къщата на Кукуза Стойо, на мястото, където е къщата на Кольо Андреев.
След поп Спас, учител става Мильо Петров от с. Чоба. Той бил буден, ползвал се с обич и авторитет сред учениците и населението. Събирал и учил децата в къщата на Геньо Пенев Чернев, а по- късно в къщата на Крум Колев.
Друг известен учител е Спилко от Бурнусус(Бр.Даскалови). Той завършил в Калофер при Ботьо Петков. Негов ученик е бил Стоил Попов, а Антон Илиев е вземал уроци по аритметика при него.(?) Този учител е обучавал учениците поединично. Заплатата му е била 800 гроша годишно и по шиник жито от всеки ученик.
Към 1885 г.учител става Тодор Неделчев Палето, родом от с. Медово. Заниманията при него са протичали в черковната килия. Стаята се отоплявала с камина. Дървата са донасяли учениците, които са почиствали и училището. Този учител е имал към 60-70 ученика- все момчета. При него са учили Кольо Мандов от Верен, Вълко Желев и Дим. Колев от Марково, Тотьо Манджуков от с. Чехларе, К. Петрос от Радомир(?), Миньо Караминчев от Брезово .
Това е учителят и на Сребрьо Пенев Стойновски от с .Медово (по- късно приятел и съратник на Левски). Учителят Тодор Палето е бил добър аритметик, граматик и псалтир. При него са идвали и възрастни хора да усъвършенстват знанията си .Той едновременно е обучавал децата и подвързвал книги, какъвто занаят имал.Учениците му пишели на каменни плочи с калем.
От 1861 г.до 1866 г. става учител Антон Илиев, получил образованието си в Калофер.
След него е учител Кольо Пенев Джунгов, родом от с. Медово, който е ученик на Ант. Илиев.
От 1871 до 1878 г.в Медово учителстват Пенчо Димитров, Иван Андонов и Ник. Пенев.
Назначаването на учители се извършва от богатите селяни, като голямо внимание се обръща не сама на светското образование, но и на обстоятелството да пее хубаво в църквата и да бъде добър помощник на свещеника.
Участие в революционните борби
През есента на 1873 г. в Медово идва като учител Иван Андонов- известен като именит революционер. Предполага се, че първата организирана борба в селото ни е свързана с неговото идване.В подкрепа на това становище в „Спомените „ му четем:” Освен в градовете, ние започнахме да организираме комитети и в селата. Изпратихме брат ми, Тодор Андонов, да се установи в с.Банджиларе(1874г.), откъдето действаше в селата Рахманлий и Абрашларе(Брезово).” Следователно, организираният по- първата година (1873) революционен комитет в с. Медово, през следващата 1874г. става център на организиране на комитети в района. А с идването си в Медово Ив.Андонов развива политическа и просветна дейност. Той е и инициатор за основаване на читалище „Саморазвитие” по устав и образец на читалище „Братство” в Сопот. За да обогати библиотеката, сам той подарява книги.
Името на поп Антон също е свързано с революционните и с черковните борби.Той стои начело на групата за свободна българска черква с екзархия. При неговото попуване се оформя черковното настоятелство и се основава читалището. При ПОСЕЩЕНИЕТО НА МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ , той организира събрание, където за пръв път се заговорва за революционни комитети. Поп Антон заклева членовете на революционния комитет през април 1873г. в старото училище и е пръв секретар-касиер на комитета. Поп Антон е изповедник на осъдения революционер Шопов от с. Елхово , Старозагорско, след разгрома на Старозагорското въстание през 1875г. и му вдъхва вяра в близката победа над турците. Поп Антон е близък съратник на революционера Никола Анастасов.Умира на 76 г. в с. Медово през 1906г.
Никола Анастасов ( Дядо Никола ) живее дълги години след Освобождението. Той е мълчалив, не обича да разказва за това, което е извършил на младини. Баща му се заселва в селото към 1845г.и отваря бакалница в дюкяна на Еньо Керемедчийски. По-късно той забогатява, купува място сред селото, прави голяма къща и помества в нея бакалницата си. Чорбаджи Атанас става влиятелна личност сред турците и защитник на населението. Той се оженва за Пена от Мавревия род, раждат му се двама сина- Янко и Никола. Никола се ражда през 1850г. Като малък той учи при Йоникий , при даскал Пенчо и при поп Антон, а през 1850г. постъпва в училището на град Калофер да учи при Ботьо Петков. Както тук, така и в Пловдив, където постъпва да учи при Йоаким Груев, у младия Никола се затвърдява убеждението, че само по пътя на борбата ще може да се извоюва народната свобода. След като се завръща в Медово, помага на баща си в търговията. През това време в селото ни се връща и Сребрьо П. Стойновски. Никола Анастасов започва дружба с него, свързва се с Георги Данчев- Зографина , със Стойо Филипов и с други революционери от Чирпан. Запознава се с Васил Левски. Предполага се , че Н. Анастасов участва в четата на Добри войвода и в обира на турския бей в село Алтъново (Опълченец).Взетите пари от турския богаташ са предадени на Левски и отнесени в Румъния за народополезни дела. Положително се знае, че при основаването на революционния комитет в Чирпан(1875), дядо Никола е присъствал. На това събрание се поставя въпроса за въоръжаването на съзаклятниците. ”В този момент- разказва Ив. Андонов-Никола Анастасов от с. Банджиларе внесе 4000 гроша в комитета, с които пари купихме оръжие, барут и боеприпаси за ония съзаклятници, които нямаха свои средства да се снабдят с оръжие”.
Старозагорското въстание избухва. Ник. Анастасов заминава за Чирпан. Влязъл в хана на Неделчо Пъдпъдъка и още не слязъл от коня, турците го обкръжават, залавят и откарват в Ст. Загора. Баща му успява да го премести в Пловдивския затвор, от който е освободен през декември1876 г. В този затвор той попада и поради факта, че е и член на революционния комитет в с. Медово, основан през една мартенска вечер на 1873г . от ВАСИЛ ЛЕВСКИ.
В този комитет участвали 12 души, между които са Сребрьо Стойновски, дядо Никола, поп Антон Илиев и др.
През времето на руско-турската война от 1877-78 г. по предания дядо Никола участвал като опълченец.. След войната той е пристав (началник на банката-според Г. Стрелчев)в гр. Брезово, а по- късно се завръща в Медово, купува ниви и две воденици над с.Марково и се занимава с търговия. Умира на 6 ноември 1836 г. Признателната общественост го погребва в черковния двор, а сабята му е дадена на съхранение в училището и по-късно изгубена.
През 2007 г. Сдружение ”За възраждане на с. Медово” направи първия от 50 г. водосвет в черковния двор, а мястото, където е погребан бележитият медовец ,бе открито и се подготвя поставянето на паметна плоча.