Участие на медовци в Априлското въстание от 1876г.

 

С това събитие е свързано името на Сребрьо Пенев Стойновски от рода на Ингелите

Той е син на Пеньо и Атанаса Стойновски, роден е през 1847г. Начално образование при Йоникий, учи през 1860 г. в Калофер, а после в класното училище при Йоаким Груев в Пловдив. После става главен учител в Чирпан, където се запознава с Левски и оттук започва неговата революционна дейност. Ето какво пише за него Ив.Андонов: ”През 1867г. дойде дойде в Чирпан за учител на долномахленското училище при църквата „Свети Архангел ” нов учител на име Сребрьо Стойновски. Аз се преместих да уча при него.Той беше родом от с.Банджеларе (Медово). Сребрьо беше един разпален младеж, който като ни предаваше българска история не изпускаше случай да ни спомене за тежкото робство, в което тънеше българския народ, като ни обнадеждаваше, че скоро ще настъпи времето, когато нашият народ сам ще строши тежките вериги на това робство и ще се освободи от него чрез въстание.Той учеше учениците да си правят дървени саби и пушки , организира и провежда военни упражнения, като прави предполагаем бой между българи и турци и забележителното е, че все побеждават българите”. След разбиването на Хаджидимитровата чета през 1868 г. ,той много пъти разказва на децата възхитителни подробности от подвизите на тези четници- как уловените участници героично се държат пред бесилките, като държат патриотични речи и заявявали на турците, че няма да умрат, а след 40 дни пак ще се сражават в Балкана и ще се бият отново за свободата на народа. За тази своя смелост Сребрьо Стойновски щеше да бъде убит една вечер до вратите на черквата „Св. Архангел, заварден от засада. Турският злодей Изет, главатар на цяла банда в Чирпан, ненадейно го напада и намушква до смърт. Васил Левски, личен другар и приятел на Стойновски, като научава за това, лично организира убийството на този злодей и премества Сребрьо Стойновски в Сопот. Той пристига там 2-3 месеца преди Левски да е образувал комитет в този град. Общината приема Сребрьо Пенев Стойновски за главен учител. По всяка вероятност това е станало със застъпничеството на Вазовия баща Минчо Вазов, един от либералните ръководители на общината. В Сопот Стойновски извършва трескава дейност по изграждането и укрепването на местния революционен комитет и на комитетите в околните села. Спомените на сопотските дейци, на Филип Симидов и на други дейци от Врачанския окръг изясняват, че Сребрьо е бил натоварен най-напред от Левски, а после от апостолите със строго конспиративни задачи в подготовката на Априлското въстание. По всичко личи, че в Сопот той е ръководителят на тайния канал за връзка между комитетите от Троянско, Стремско, Пловдимвско и Сливенско.Трябва да приемем за почти напълно сигурно, че именно този канал е осигурявал предвижването на В.Левски по време на обиколката му в този район на поробеното отечество .След 1872 г. Стойновски изгражда такъв таен канал във Врачански окръг за превеждане на хора и пренасяне на оръжие през Дунав. Естествено, за подобна дейност в Сопот не са могли да знаят дори и самите комитетски ръководители,поради това престоят му около 3 години в градеца се съпровожда с известна тайнственост.От лятото на 1869 г. в Сопот той се занимава с неопределена работа. Има указания, че е работил кратко време като служител в мъжкия манастир, като писар в търговската кантора на някои от по-големите сопотски търговци, а се предполага, че е откривал и фотографско ателие. Така или иначе истинската му и напрегната работа по изграждане на революционната мрежа в Стремско остава дълбоко законспирирана. Работата му в училище е служела да прикрива главното.Тия факти стават известни на мнозина в Сопот, включително и на самия Иван Вазов, значително по-късно, едва след Освобождението.

След залавянето на В.Левски в живота на Сребрьо Стойновски започва нов, важен и напрегнат период.Той се премества в Северозападна България. Тук установява тесни връзки и работи съвместно с дейци като Стоян Заимов, Филип Симидов, Спас Соколов и това дава основание на историка Димитър Страшимиров да го нарече :”един от влиятелните дейци на този край”. Посрещат откъм Дунава, направляват хора, приемат и разпределят средства и всякакви материали.Самите те, тайни куриери, организатори, агитатори …непрекъснато кръстосват използвайки други професии за прикритие на истинската си дейност. Понеже откъм Оряхово и през близките крайдунавски села се извършва пренос и превоз на хора и материали към почти всички останали краища на страната, значението на куриерската и на организаторската работа на Стойновски и на неговите другари придобива не само местно, но и национално значение.

От историята на гр. Оряхово, написана от Никола Коцев, научаваме, че през септември 1875 г.главният ръководител на врачански окръг Стоян Заимов идва от Букурещ в Оряхово и влиза във връзка с даскалите Сребрьо Стойновски и Тома Младенов. Иваница Данчев(виден помощник на Стоян Заимов) и Стойновски(?) организира събирането на пари за закупуване на оръжие и много пъти е участвал в пренасянето му от Румъния за Враца, а на няколко пъти Стойновски сам е давал значителни суми за доставяне на оръжие и патрони. При една от обиколките си в Оряхово Иваница Данчев направир промени в местния революционен комитет, като за главен ръководител поставил Сребрьо Стойновски , което за кратко време привлякло и сплотило в комитета около 70 младежи –съзаклятници. Младежта, сплотена около своя учител – революционер Стойновски, който оказвал голямо влияние сред нея, била с повдигнат национален дух, събирала се скритом на забави, пеейки революционни песни. За тези волности се е случвало да ги арестуват и да създават главоболия на Пеко чорбаджи , за да ги освобождава, тъй като той бил аза(член) в мезлича (общинския съвет) и думата му се слушала. Тайни събрания са ставали и при Сребрьо Стойновски в учителската стая на училище”Кирил и Методий” и другаде.

Главната задача на Оряховската революционна организация- душата на която били Сребрьо Стойновски, Андрей Лулчев и Цеко Вълчев-била да се подготви и въоръжи една чета, която да вземе дейно участие в Априлското въстание.От преминалите през Оряхово революционни деятели се знаело, че една чета ще премине от Румъния в България. Затова и ръководителите на комитета се замисляли за оръжие. В своя план те набелязали един турски склад на оръжие, намиращ се в една от джамиите. При даден сигнал, когато премине четата от Влашко щели да се нахвърлят върху този склад и да вземат оръжие.Частно всеки от съзаклятниците имал грижа да се снабди с оръжие през Бекет, а някои вече са се снабдили, когато ходили по търговия в Браила, Букурещ и другаде.Подготвяли се и фишеци за кабзелийски пушки, които пълнели с барут.От Бекет били прехвърлени две партиди оръжие, като едната е била стоварена пред римската баня и препратена за Враца , а друга партида, скрита в една бъчва за вино с двойно дъно, е била предназначена за Галацкия революционен комитет.

Но през време на този подготвителен период, една фатална заповед за арестуването на главния организатор на революционния комитет в Оряхово, паралезирала дейността му. Заподозрян във връзка с комитета в Оряхово, турските власти арестували учителя Сребрьо Стойновски. Узнали за това, другарите му се събрали, и всички под строй отишли пред конака да протестират за това арестуване. Когато съзрели учителя си зад решетките на турския затвор, дето той бил между разни убийци и, те показали обичта си към него, викайки : ”Да живее даскал Сребрьо”. Изненадани, каймакаминът и кадията отишли при учениците и ги уверили, че ще освободят учителя им. Обаче учениците не се отделили от там, докато не го освободили. Тогава те с песни и под строй се върнали в училището. На другата сутрин Сребрьо не осъмнал в града. През нощта той се прехвърлил с лодка на отвъдния бряг на Дунава с лодка и напразни били усилията на турците да го намерят.

Дейността на тамошните комитети придобива особено значение, когато на Козлодуйския бряг слиза стария приятел на Стойновски-поетът-революционер Хр.Ботев.